Мисля, следователно съществувам! Ако си стигнал го този извод през 17 век., а хлапетата го четат в учебниците през 21, май има нещо вярно в думите ти. Явно този Рене Декарт е бил голяма работа. По това време се е подвизавал и още един гений. Не знам, колко е била тежала ябълката, която е паднала на глава на Исаак Нютон и дали изобщо е свързана с умотворението му, познато като Третия закон на механиката, обаче и той е бил голяма работа, защото хлапетата и него учат днес. Законът, както надявам се знаете гласи, че на всяко действие съответства равно по сила и противоположно по посока противодействие. Философията и физиката винаги са вървели ръка за ръка, за това няма нищо странно в желанието ми да се изявя като един модерен анализатор и да направя нещо като хибрид от горните две твърдения. Не мисля, следователно не съществувам! Звучи добре, трябва само да успея да го докажа. Ако Декарт е имал щастието да използва сам себе си като обект на изследване, аз за радост също се смятам за едно от онези същества, които мислят и ще ми се наложи да се огледам наоколо за опитно зайче. Това както сигурно се досещате изобщо не е проблем, хора, които действат без да мислят – под път и над път. Трябва обаче да се определи, кой е факторът, определящ, кое съществува и кое не. Връщайки се отново към Декарт, виждаме, че той развива теорията за съществуването на природата, като гигантска механическа система, приведена в движение от първия двигател – Бог, т.е за да съществуваш трябва да си част от системата, а тя е ръководена от вижданията на Всевишния. Тези идеи, френският философ развива, през най-силните години на Ренесанса. Нека сега да помислим, кое е най-определящо за тази епоха. Творчеството през ренесанса е със светски и хуманистичен характер, а самите творци изоставят теоцентричните възгледи, и изобразяват човека като реално земно същество. Това ще рече, че Човекът измества Бог от центъра на Вселената. До колкото ми е известно, настроенията на модерното общество са все още в този дух. Сега с цел да продължа търсенето на истинност у собственото ми твърдение, ще използвам тайното оръжие на един друг гений – Шерлок Холмс, а именно – дедукцията. Прилагам нейните принципи и стигам до извода, че днес Човекът е този, който трябва да определя,  дали нещо съществува или не.

Заключението ми е, че аз като Човек, съм единственият, който може да потвърди или да отхвърли твърдението „Не мисля, следователно не съществувам”. Логиката подсказва, че щом съм се хванал да го доказвам, значи вярвам в него, което ме кара официално да го обявя за вярно. Това ми дава основание, да се отнасям с пренебрежение към всеки, който не дава ясни индикации да мисли, защото това означава, че той просто не съществува. Мисля от утре да лиша доста хора от вниманието си, но какво да се прави – наука!!!